Национално събитие на тема "Предизвикателства и потенциал на българските пристанища в променящата се реалност на Черноморския регион"

Национално събитие на тема "Предизвикателства и потенциал на българските пристанища в променящата се реалност на Черноморския регион" се проведе на 8 юни 2023 г. във ВВМУ "Никола Й.Вапцаров", гр. Варна. Събитието се организира в контекста на Общия Дневен ред за Черно море (Common Maritime Agenda (CMA) for the Black Sea) от Националния координатор на СМА в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията на Република България, Морски клъстер България в ролята на Националния хъб на Черноморския механизъм за подпомагане изпълнението на СМА (Black Sea Assistance Mechanism / BSAM), с подкрепата на BSAM, Enterprise Europe Network – България, Българска Морска Камара и ВВМУ „Н.Й Вапцаров“. Събитието е част от инициативата Европейски морски ден в моята страна 2023 г

Събитието събра над 60 ръководители, представители на държавни институции, пристанища, общинска администрация, бизнеса, научната общност, сред които „Пристанище Варна“ ЕАД, „БМФ порт Бургас“ АД, „МТГ Делфин“ АД, ИА „Морска администрация“, Българо-румънска търговско промишлена палата,  сдружение „Пространствата на Варна“, Община Бургас, Институт по океанология-БАН, ДП „Пристанищна инфраструктура“, „Пристанище Бургас“ ЕАД,  ПЧМВ АД , МИРГ Бургас-Камено, Технически университет-Варна, ВВМУ Н.Й.Вапцаров, DBA Group, „Солумар“ ООД, ТЕЦ Езерово и др. Различни гледни точки, проблематики, както и перспективи пред българските пристанища бяха провокирани чрез дискусия, модерирана от г-жа Илзе Атанасова, Председател на УС на „Морски клъстер България“ и г-н Свилен Крайчев, Директор на БАКБА.

Г-жа Илзе Атанасова откри официално събитието и покани всички почетни гости да се присъединят. Приветствени слова към участниците изказаха  г-жа Чарлина Вичева, Директор на Генерална Дирекция „Морско дело и рибарство“ към ЕК, г-жа Габриела Митова, Министерство на транспорта и съобщенията на Република България, г-н Иван Портних, кмет на гр. Варна, кап. Недко Димитров, декан на „Навигационен факултет“ към ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“ и г-н Юри Станков, представител на Българска Морска Камара.

„Пристанищата могат да се превърнат в истински иновационни центрове“ - заяви в поздравителния  си адрес г-жа Чарлина Вичева. По думите й морският транспорт и пристанищата ще играят ключова роля за постигане на въглеродна неутралност на синята икономика на ЕС до 2050 г. „Затова особено оценявам факта, че с днешната проява във Варна този диалог се развива на национално и регионално равнище. Аз и моите колеги оставаме на разположение за сътрудничество и всяка помощ, от която имате нужда в рамките на Общата морска програма за Черно море“, отбеляза г-жа Вичева.            

„Има спешна нужда от нови транспортни маршрути и инфраструктури, които могат да осигурят надеждна и ефективна свързаност между Западните Балкани, Централна Европа, Черноморския регион и Азия“ – отбеляза г-жа Габриела Митова. Тя отбеляза нарастващата важност на Транскаспийския маршрут (т.н. Среден коридор), който дава реална възможност за включването на пристанищата във Варна и Бургас в транснационалния път чрез предоставянето на стратегическа и жизнеспособна алтернатива, както и смекчаването на рисковете, свързани с политическата нестабилност в региона и увеличените такси за преминаване през Босфора.

Г-н Иван Портних изтъкна необходимостта от ясна и последователна политика, съгласувана на национално и местно равнище, за координирано развитие на държавната и общинската инфраструктура и подобряване облика на обществената зона на Морска гара – Варна. Той очерта набор от инфраструктурни проекти, които са в процес на концептуализиране и предстоящо пускане и допълни, че инвестициите в синята икономика са гарант за увеличаване на добавената стойност в икономиката на страната ни.

„България е вход към Централна и Източна Европа и има нужда от развита система от интермодални терминали“ – това коментира г-н Никола Косев, директор „Експлоатация“, „БМФ Порт Бургас“ АД. По думите му, пристанищата са само звено от международните транспортни коридори. За да работят ефективно, има остра необходимост от развитието на цялостна, интегрирана инфраструктура, свързваща морските терминали с железопътния и шосеен транспорт. В стратегиите, по които се работи, липсват конкретни мерки, цели, няма задълбочени анализи.

Съобщенията за минна опасност и военните действия в Украйна доведоха до рязък спад в трафика в Черно море. Това, заедно с увеличените такси за преминаване през Босфора носят допълнителна финансова тежест на българските корабостроителни и кораборемонтни заводи, както и на пристанищата, което в известна степен ограничава тяхната конкурентоспособност. Това заяви Светлин Стоянов, председател на „Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК)“ и Изпълнителен директор на „МТГ – Делфин“.

Община Бургас сподели своя стремеж да се превърне в интелигентен климатично-неутрален град. „Полагаме усилия гр. Бургас да бъде разпознат като спирка за интелигентни иновации“ – това бе основното послание в изказването на Зоя Стоянова, община Бургас.

Участниците бяха запознати с множество възможности за финансиране на проекти по програма NEXT Black Sea и „Хоризонт Европа“ в областта на синята икономика, зеления преход, както и такива, касаещи пристанищата.

В последвалите изказвания бяха разгледани и обсъдени още редица предизвикателства и перспективи пред българските пристанища, като бяха очертани най-наболелите към момента проблеми и възможностите за тяхното решаване.

В резюме, участниците в събитието изведоха като ключови следните предизвикателства пред българските пристанища в променящата се реалност на Черноморския регион:

• Трайни последствия от пандемията от 2020 г. насам, сложили началото на разпокъсване на логистичните вериги на глобално равнища
•  Военните действия в Украйна
• Необходимост от оптимизация на регулаторната рамка, определяща сложни взаимовръзки между институциите и допълващите функции при управлението на пристанище Варна
• Предизвикателства, свързани с Черноморските проливи, като например повишени такси за преминаване през  Босфора – намален трафик в Черно море, допълнителни финансови тежести върху бизнеса, най-вече корабостроителните и кораборемонтни заводи
• Липса на развита система от интермодални терминали – интегрирана система на шосейна, железопътна и пристанищна инфраструктура
•  Декарбонизацията на морския транспорт и пристанищата – нужни са политическа воля, решения и конкретни общи действия за ефекитвен и устойчив преход към „зелени и умни“ пристанища

Отчитайки комплексността на тези предизвикателства, форумът очерта множество възможности пред българските пристанища и свързаната с тях бизнес и      научна общност, както и институциите на държавно и общинско ниво:

• По-ефективно взаимодействие между държавата и общината чрез координирани и допълващи се политики, стратегии и практически действия
• Инвестиране в развитие на интермодални терминали в страната, които отварят множество перспективи пред морския транспорт
• Интегриране на интелигентни и устойчиви мултимодални и интермодални транспортни вериги в черноморския и дунавския регион
• Черноморските проливи – възможност България да реагира срещу увеличението на таксите за преминаване през проливите и да седне на масата за преговори с Турция.
• Българска банка за развитие – възможност за създаване на разумен финансов инструмент за обратни гаранции така, че да се създадат подходящи условия за развитие на корабостроенето.
• Ключова роля на кадрите в областта на морските знания. Изграждане и задържане на кадрите в страната. Анализиране на ефективността и целесъобразността на различните процеси и аспекти в образователната система, анализ на степента, в която кадрите, които създаваме, се реализират, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване изтичането на този капацитет навън
  
• Увеличаване на инвестициите в „умни“ пристанища – проектно коопериране на национално и регионално ниво.
• Участието на България чрез ДППИ и ТУ-Варна в международния мега-проект ILIAD (Хоризонт 2020), който разработва цифров двойник на световния океан и създава възможност за оценка на риска за настъпване на различни атмосферните явления, получаване на надеждна информация в утежнени условия, взимане на информирани решения и предотвратяване на нежелани сценарии. Това би довело до оптимизиране работата на пристанищата в максимално съотвествие с атмосферните условия и достатъчна степен на точност при краткосрочни прогнози.